Прекрасните ни седмокласници Елена Панайотова от 7.в клас и Димитър Николов от 7.б клас приветстваха с чудесно изпълнение всички млади учители, постъпващи в столичното образование, на специална церемония. Те партнираха съвсем достойно на водещата – актрисата Елена Петрова. Празничното събитие, организирано от РУО София – град, се проведе на 27.10.2025г. в културен център „Топлоцентралата“ и беше уважено от кмета на София г-н Васил Терзиев, от г-жа Йорданка Фандъкова, член на Комисията по образованието и науката в НС, от зам. – министъра на МОН г-жа Емилия Лазарова, от г-н Асен Александров, председател на Сдружението на директорите в системата на средното образование. Присъстваха директори и зам.-директори на столични училища, сред които и г-жа Анелия Атанасова, зам.-директор УД на нашето училище. Вниманието на всички беше насочено към клетвата на присъстващите 136 новопостъпили учители, за които тази учебна година ще бъде първа стъпка в професионалната им реализация.
Да поздрави новите си колеги от името на всички столични учители и да им предаде „Ключа на знанието“ като символ на мъдростта, бе поканена г-жа Домника Чакърова –
Даскалова, главен учител в нашето училище. Ето и приветствените ѝ думи:
„ Уважаеми гости,
радост е за мен да бъдем заедно в този толкова по човешки топъл момент – да сберем ведно светли чувства и добри мисли и така да плиснем с лека ръка менче бистра вода пред стъпките на тези млади хора, които доскоро сме наричали наши деца, наши ученици, наши студенти, а сега аз се изправям пред тях, за да ги поздравя със сърдечното: „Добре дошли, скъпи колеги!“.
Днес ние ви посрещаме в нашия дом. В него аз живея вече 34 години. Като добра стопанка би трябвало да ви поканя първо в просторната, красива, обляна в слънце гостна, в която гордо сме подредили купи, грамоти, медали и всякакви други бляскави доказателства за успехи.
Но не от нея ще тръгнем. Защото в нашия дом пътят дотам минава първо през всички други по-малки и по-големи, по-светли и по-мрачни, по-подредени и по-разхвърляни стаи, коридори, килери. Бъдете готови, че не всичко, което видите, ще ви хареса; не всичко, което преживеете, ще ви вдъхнови и определено не всичко, което направите, ще роди удовлетворение. Често ще ви се налага вие да почистите, вие да подредите, вие да забършете праха и да дръпнете завесите. Възможно е дори понякога да ви се прииска да се върнете към изхода и само необяснимо откъде родила се воля да ви попречи. Не се отказвайте от това усилие, макар понякога да се чувствате безумно уморени, крайно ядосани или безизходно безпомощни. Не се отказвайте. Не губете любопитството си да отваряте вратите, и вярата си, че зад всяка от тях ви чака възможно чудо. Вие трябва да го сътворите с това, което намерите там.
И когато се усетите магьосници, и когато откривателят у вас оживява жадно и дръзко всяка сутрин с първия училищен звънец, и когато възторгът в очите на открилия познанието чрез вас звънне в душите ви в горно „до“, ще разберете, че стъпвате на прага на гостната.
Тогава се върнете на входа и посрещнете своите ученици. И когато ги погледнете, вижте у тях бъдещите стратези на света. Вероятно те съвсем няма да ви изглеждат такива.
Вероятно ще са разсеяни, ще потъват в досада или без причина ще избухват в смях, ще се заплесват по несъщественото, пропускайки главното, нерядко ще ги оборват сънят или обикновеният мързел, ще се случва да се лутат между доброто и недоброто.
Но не забравяйте – в умовете и в сърцата им има вселени. И ваша ще бъде задачата да ги открете и покажете. За да ги видят и те и да ги изпълнят с живот.
Тогава вече спокойно и усмихнато може да ги поведете към гостната.
На добър час, обичани момичета и момчета, наша смяна, скъпи наши колеги!“
